Какво прочетох през Септември

large-horz

Ще излъжа, ако кажа, че прочетох всички книги от листа ми, който си бях подготвила. Не защото не ми се четеше, обаче, а защото той претърпя няколко промени и така, от този си вариант:

  1. Възпламени ме
  2. Куидичът през вековете
  3. Наследницата
  4. Всички наши места

Стана на този:

  1. Възпламени ме
  2. Наследницата
  3. Фенка
  4. Алена кралица
  5. Островът на изгубените

Причината беше, че имаше прекалено много книги, които не можеха да чакат, и постоянно ме сърбяха ръцете най- накрая да ги отворя, да започна книгата и да й се насладя, докато й е времето, а това за мен значи когато съм си я взела. Вярно, двете книги, които отпаднаха също бяха сравнително нови, но това не значеше нищо, щом ставаше дума за това колко развълнувана бях.

Прочетох всички книги от списъка си и всички до една ми харесаха, както и предполагах.

„Възпламени ме” ме остави приятно изненадана. От самото начало, та чак до края сюжетът вървеше гладко, всичко си отиваше на мястото, фаворитът ми зае челната позиция и съм изключително доволна от края на поредицата. Харесвала съм я, на моменти съм я ненавиждала, и съвсем не бях на една вълна с някои от героите, но това не се отрази на крайния резултат.

„Наследницата”… ами, не мога да кажа, че не ми хареса. Тя беше една от тези книги с добро развитие, не прекалено бавно, но не и много бързо, но с кофти край. Ако трябва да избера една книга с най-нелеп край, то това би било „Наследницата”.  Ако не искате да си развалите приятното четене, не продължавайте (СПОЙЛЕРИ) – наистина не мога да повярвам, че имаше цяла книга за за Изборът на принцеса Идлин, а тя дори не си избра годеник. Прекалено отворен и общ завършек на книгата, това мога да кажа със сигурност. Слава богу, съвсем скоро разбрахме, че продължение ще има и ще мога да спя спокойно.

„Фенка” ми показа що е то да пораснеш, все още живеейки в детски свят. Четивото караше сърцето ми да се свие на моменти, в други не можех да повярвам на очите си, а в трети – ме караше да се смея с глас. Кат и директният й сблъсък с една непозната за нея част от заобикалящата я среда беше интересно, но страшно проключение.

„Алена кралица” си спечели място сред любимите ми книги – замисълът е невероятен, обратите  ме държаха на нокти (и също така бяха любимата ми част). Седяла съм двайсет минути с широко отворени очи, шокирана от това, което току що съм била прочела. Изтръпвам, само като си помисля за края. Препоръчвам на всеки, които харесва фентъзито, защото книгата бепе епична от началото до края.

„Островът на изгубените” беше книга за по-малки, но ми хареса. Това, което наистина ми допадна беше начинът на писане – през цялото време се чувствах, сякаш чета приказка (а то не  беше далеч от истината :р). Леко и бързо четиво беше, и определено разкри повече за филма „Наследниците”, с който може и да не знаете, че има връзка.

Е, това беше от мен! Надявам се да споделяте мнението ми за някои книги, или не. Така пак е интересно 😀

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s